В живота си, човек разполага с две съзъбия – временно и постоянно. Първото съзъбие се състои от временните /млечни/ зъби.Те са 20 на брой и с пробива на първият зъб на около 6 месечна възраст, са част от дъвкателния апарат на детето до 12-13 годишна възраст. Първият постоянен зъб се появява е на 5-6 годишна възраст. Те са 28 на брой, плюс 4 мъдреца.

Млечните зъби са по-податливи на кариес от постоянните, тъй като имат специфични анатомични особености: тънък емайл и дентин и повърхностно разположенa пулпа /нерв/.

Други фактори за развитието на кариес са големият прием на захари, съчетан с лошата техника за миене на зъбите, поради все още неизградените навици у децата. Съвместно, тези особености спомагат за по-бързото развитие на усложненията от кариеса – пулпит /възпаление на нерва/ или периодонтит /възпаление на костта около корена/.

Първите симптоми на кариеса и усложненията му, са болката, за която детето само съобщава и подуването, което се забелязва от родителите. Често това са причините за първата среща на детето с дентален лекар. Болката, съчетана с новата обстановка, провокират у детето страх, след което то свързва денталния кабинет с нещо неприятно. Следва отлагане на лечението при поява на нови кариеси и до засагането на все повече зъби в процеса.

За съжаление, все още много родители смятат, че след като засегнатите зъбки са млечни, няма смисъл от тяхното лечение. Това схващане е неблагоприятно за здравето на зъбите на децата в бъдеще.

При наличието кариеси, количеството на бактериите в устната кухина е повишено. На 6 годиша възраст се появяват първите постоянни кътници, непосредствено зад временните. При техния пробив, не се вади временен зъб, затова често те се възприемат също за временни.

Дори да липсва болка, разрушената част от временния зъб, постепенно в процеса на смяна на съзъбията, се допира до здравата стена на постоянния зъб. Кариесът на млечния зъб продължава да задържа храна и така постепенно в процеса се ангажира и постоянният зъб.

Разрушените зъби губят контакта помежду си и постепенно естесвено се доближават един към друг. Това води до намаляване на размера на развиващите се челюсти, тъй като зъбите са тези, които го стимулират. Намаленият обем на челюстите и недостатъчното им развитие, водят до недостиг на място за постоянните зъби. Това води до различни ортодонтски деформации и неправилно подредени зъби. Друга рискова ситуация за ортодонтски деформации е преждевременно изваден временен зъб. Тогава е необходимо мястото, което е заемал, да се запази чрез специални апарати. В противен случай постоянният зъб няма пространство за пробив.

Както сами се убедихте, здравето на временните зъби, е също толкова важно, колкото и това на постоянните. Възпитавайте децата си да бъдат отговорни към собственото си здраве, макар и да не го осъзнават до определена възраст. Ще ви бъдат благодарни!