Зъбният камък представлява структура, натрупваща се в областта на шиийката на зъба. Той се образува при минерализирането на непочистена зъбна плака от слюнката.Формира се най-много в непосредтсвена близост до отворите на слюнчените жлези – зад долните предни зъби /подчелюстна и подезична жлези/ и в областта на шиийката на горния първи кътник /околоушна слюнчена жлеза/.

За разликата от плаката, която има гелообразна структура и лесно може да се премахне с помощта на четката за зъби, зъбният камък е здраво свързан със зъба. Той представлява порьозна структура, изпълнена с различни видове бактерии, които са в непосредтсвен контакт с повърхността на венците. Отпадните продукти от метаболизма на бактериите предизвикват постоянно гингивално възпаление /възпаление на венците/.

В стремежа си да елиминира инфекцията, организмът активира имунната система. Появява се оток на венците и отделяне на гингивална течност. Но причинителите не са в меките тъкани, където има активно кръвообръщение и имунната система може да е ефективна, а в минерализирания зъбен камък, до който имунитетът няма достъп. Следствие на гингивита, венците се отдръпват от зъбите. В така образувалото се простанство, продължава да се натрупва нова плака, а в последствие тя се превръща в нов зъбен камък. Порочният кръг се затваря и процесът бавно напредва в дълбочина. Когато достигне до подлежащата кост, настъпва пародонтит. Ако процесът продължи постепенно се губи костна маса около зъба. След време, зъбът губи опора и настъпва неизбежното – неговата загуба!

Загубата на зъб може да се избегне, като се премахне основният причинител на възпалението – бактерииите в зъбният камък. Това може да стане само чрез неговото механично премахване. По този начин се дава възможност на тъканите да се възстановят сами.

Интерес представлява въпросът за използването на антибиотици в лечението на гингивит. Причината да не се използват в случая е, че те са слабо активни в структурата на зъбния камък, където се намират бактериите, а там няма активно кръвообращение. Единственият начин за проникване на антибиотика е чрез гингивалната течност, която се отделя от възпалените венци. Тя представлява филтрат на кръвта. За да достигне даден антибиотик лечебна концентрация в нея, приемът трябва да се увеличи стократно, което е неприложимо.

.
От казаното дотук става ясно, че единственият ефективен начин за справяне с проблема е механичното премахване на източника на инфекцията – зъбният камък. Само така процесът може да бъде овладян, а добрата орална хигиена ще предотврати натрупването на плака и образуване на зъбен камък.